Радваме се да съобщим, че дадохме начало на нова – всъщност първата – поредица от нашето издателство: „Български пътеписи“. Тя е важна за нас, тъй като с нея започваме да отделяме внимание на българската художествена литература. Избрахме именно жанра пътепис за отправна точка по две причини. От една страна, макар в българското литературознание (в лицето на хора като Светла Гюрова, Катя Бъклова и др.) да има траен интерес към него, пътеписите на иначе популярни автори остават „в сянка“ и по-слабо познати. От друга страна, в работата по изданията в нас се препотвърждава впечатлението, че „пътешественическата литература“ има особеното свойство да пази своята актуалност и с лекота да се доближава до настоящето на читателя. Първите текстове от поредицата са писани в края на XIX и началото на XX в., но звучат съвременно, понякога дори в неочаквана степен.

Първите две книги, вече достъпни в книжарница „Проектория“, са от Иван Вазов: „Великата рилска пустиня“ и „В недрата на Родопите“. През следващия месец ще добавим един сборник с кратки текстове от Вазов, носещ името „Живописна България“ (идентично със заглавието на целия цикъл вазови пътеписи, публикувани в първото издание на събраните му съчинения през 20-те години на миналия век). Разбира се, няма да пропуснем и Алеко Константинов с „До Чикаго и назад“, заедно с някои от най-четените му фейлетони. В сборник, озаглавен „Летен блян през зимна нощ“ събираме пътеписите на Пенчо Славейков, както и два очерка (единият дава заглавието на нашето издание, другият описва пътя до и историята на Острова на блажените). Ще представим Антон Страшимиров с четири текста, описващи пътувания по българското черноморие, Родопите, Белоградчик и женевското езеро. Ще пътуваме и на други места извън България: с „Писма от Южна Америка“ на Борис Шивачев, „Страната на палмите“ от Страшимир Кринчев и „Писма от Рим“ на Константин Величков. Надяваме се да продължим поредицата и с по-нови текстове, включително от съвременни автори.

Ще се радваме тези разкази за пътешествия да бъдат добри спътници за своите читатели. И ще ни е приятно да разберем какво е да се пътува с нашите издания.

Започваме да издаваме електронни книги – скоро ще заработи онлайн магазинът, в който те ще бъдат достъпни. Също скоро ще споделим повече за спецификите на раждащото се сега издателство. За начало, то е фокусирано върху публикуването и разпространението на академични текстове. Независимо колко точно е важно това (освен като заявка и отговорност), в тази сфера – издаване на научни електронни книги – сме първите в България. Междувременно, преди да дойдат наяве детайлите, отделяме малко време, за да опишем в какво намираме своите основания и какви цели сме си поставили.

В книгите, знаем, се запазва и споделя натрупан опит, систематизирано знание, получени открития, въобразени или разказани светове. Книгите са станали необходим елемент в човешкия цивилизационен опит, независимо от социологията на неговата употреба и физическия носител на четивото. Всичко това е очевидно за всеки сравнително грамотен съвременен човек. Впрочем, книгите променят и смисъла на грамотността, и тя отдавна съдържа много повече от (просто) самото умение за четене.

Темата за книгите винаги се отнася директно до въпроса за читателите. Твърди се, че стават и ще остават все по-малко. Че мрежата от символи и значения, чрез която хората изработват своите ориентири в света, е все по-малко текстова, а повече образна в тесния смисъл. Независимо дали е точно така, дали поради всякакви причини четенето се превръща в занимание за стеснен кръг от хора, в своеобразна аристократична практика – каквото е било преди появата на печатната книга – в своята природа, като един от основните пътища, по които се развива човешката духовност, то си остава същото. Защото ако това се загуби, ще се загуби и самото писане, четене, книжовността изобщо.

От друга страна академичният свят, светът на научната общност, в който всяко постижение е по същината си всеобщо достъпно за ползване и преосмисляне, вероятно просто не е възможен без създаването, разпространението и четенето на книги. Ето защо най-напред започваме да издаваме електронни книги – защото знаем колко много дава писаното слово и какво отнема неговата липса или недостъпност. В това се основава, именно като издателска дейност, нашата работа. Това е „големият разказ“, в който започваме да участваме.

А може ли без книги? Разбира се, да. Въпросът за нас обаче е друг: Какво не можем без тях, какво не можем да правим, да знаем, да постигаме, да разбираме, да измисляме? Ясно е, че и авторите, и читателите на книги – независимо дали съзнателно или не – постоянно преминават и променят границите между моженето и не-моженето. Понякога тези преходи стават по-трудни. Те не са лесни принципно – най-напред заради това, че писането е трудно по собствената си природа. Развитието на книжовността понякога е затруднено и от обстоятелства. От наличния издателски ресурс; от това, кой какво и как успява да намери и да прочете.

Можем и да не казваме, че сега, в България, констелацията от обстоятелства, съпровождащи публикуването на вероятно всeки един академичен текст, е далече от оптималната. Но няма да пропуснем това казване, защото то е свързано с малкия разказ, който започваме да пишем. Фабулата се отнася до това, да променяме обстоятелствата към по-добро. Затова и главните герои в разказа са електронните книги. Те се различават по нещо съществено от печатните – издаването им е по-лесно, по-бързо, разчита на по-малко средства. По-достъпни са, във всякакъв смисъл. Ние знаем как да използваме тези разлики, за да участваме в публикуването на академични текстове и можем да работим така щото българската академична литература да бъде по-жизнена и конкурентна, по-видима и по-лесно стигаща до своите читатели. И не просто можем, но това занимание ни допада.

Затова – започваме.